Какво трябва да знае бизнесът за новата Европейска стратегия за устойчивост на водните ресурси

28.08.2026   |   Начало»Новини

Редактор
Мира Станкова

Редактор
Мира Станкова

По повод представените от Европейската комисия Европейска стратегия за устойчивост на водните ресурси и Препоръка относно принципа "водна ефективност на първо място" през юни 2026 г. Българската стопанска камара (БСК) публикува анализ на актуалната ситуация в сектора в България и мерките за изпълнение на заложените от ЕК цели.

Пакетът на Брюксел поставя обща за Европейския съюз цел за повишаване на водната ефективност с поне 10% до 2030 г. и включва над 50 конкретни действия в петгодишен хоризонт. Темата бе обсъдена на съвместна среща между БСК, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и бизнеса на 29 юли 2026 г.

Данните на Евростат показват, че на ниво воден баланс България не е сред водно затруднените държави в ЕС – индексът ѝ на експлоатация на водата е сред най–ниските, а над 80% от ресурса идва от трансгранични реки, което носи собствени рискове при управлението им. Слабото звено е инфраструктурата, тъй като над 60% от подадената по ВиК мрежата вода се губи при преноса (при диапазон от 8 - 57% в целия ЕС), а само 68% от населението е свързано с пречиствателна станция за отпадъчни води (под средното за ЕС от 80,7%), макар броят на станциите да се е удвоил от 2010 г. насам. Същевременно потреблението на питейна вода на глава от населението расте, а не намалява, въпреки насоката на стратегията за приоритетно ограничаване на потреблението.

Данните на Националния статистически институт (НСИ) за брутното водовземане в страната по сектори показва, че над 65% от цялата вода, изразходвана в България, отива за охлаждане на топлоелектрически централи – сектор, който рядко присъства в обществения дебат за "пестене на вода", но на практика доминира националния воден баланс. Публичното водоснабдяване (ВиК) и селското, горското и рибното стопанство следват на почти равни начала, с дялове от по около 15% всеки, докато преработващата промишленост, строителството и услугите остават сравнително малки потребители. Общите загуби на вода – включително тези по ВиК мрежата, остават устойчиво високи през целия петгодишен период (784 - 853 млн. куб. м годишно), без ясна низходяща тенденция.

Наблюдава се рязко ускоряване на щетите през последното десетилетие – средногодишните загуби нарастват от 19,7 млрд. евро за периода 2010 - 2019 г. до 44,9 млрд. евро за 2020 - 2024 г. — над два пъти повече. За целия период наводненията формират близо половината (47%) от общите загуби, следвани от бурите (27%) и горещите вълни (18%), а на сушата, горските пожари, застудяванията и сланите общо се падат 8%, което показва, че рисковете, свързани с вода, остават водещият климатичен риск за европейската икономика, се посочва в анализа на БСК.

Три цели и пет области на действие

Стратегията очертава пътя на ЕС към 2050 г. чрез три цели:

1. Възстановяване и опазване на водния цикъл "от извора до морето" чрез пълноценно прилагане на Рамковата директива за водите, Директивата за наводненията и Регламента за възстановяване на природата;
2. Изграждане на "интелигентна по отношение на водата" икономика, която подкрепя конкурентоспособността и привлича инвестиции;
3. Осигуряване на чиста и достъпна вода и добри санитарно–хигиенни условия за всички, като основно право.

За постигането им ЕС ще действа в пет области:

1. Управление и изпълнение;
2. Финансиране, инвестиции и инфраструктура;
3. Цифровизация и изкуствен интелект;
4. Научни изследвания, иновации и умения;
5. Сигурност и подготвеност.

Напредък в тези пет области се планира да се постига чрез инициативи като Промишлен алианс за интелигентен воден сектор, Европейска академия за водите, общоевропейски план за дигитализация на сектора с инициатива за интелигентно измерване за всички, както и двугодишен Форум за устойчивост на водните ресурси, чието първо издание се проведе на 8 декември 2025 г.

Принципът "водна ефективност на първо място"

Препоръката очертава йерархия на приоритетите, аналогична на принципа за енергийна ефективност – първо намаляване на потреблението, след това повишаване на ефективността, след това повторна употреба на отпадъчните води и накрая увеличаване на водоснабдяването.

Приложението към препоръката групира добрите практики в седем направления – по-добро управление на ресурса, ефективност на преноса, съхранението и на употребата, добро управление, обучение и осведоменост и международно измерение.

Отпадъчните води

Само 2,4% от отпадъчните води в ЕС се използват повторно, като разликата между държавите членки е от 0% до 80%. До юни 2028 г. Комисията ще оцени Регламента за повторно използване на водата с оглед на разширяване на обхвата му отвъд напояването. Схемата за разширена отговорност на производителя за пречистването на градските отпадъчни води (чл. 9 от Директива (ЕС) 2024/3019) остава в сила, като Комисията подготвя ново проучване на въздействието ѝ, най-вече за фармацевтичния сектор.

Мониторингът на отпадъчните води за патогени остава приоритет след пандемията от COVID-19, а пречиствателните станции и мрежите за питейна и отпадъчна вода вече попадат в обхвата на Директивата за устойчивост на критичните субекти заради нарастващия риск от кибератаки и умишлено замърсяване.

Над 90% от градските отпадъчни води в ЕС вече се третират според стандартите на ЕС, но напредъкът остава неравномерен между отделните държави членки.

Прилагане на стратегията на ЕС в България

Стратегията е рамков документ и не поставя количествени цели по държави – всяка страна определя сама националните си цели за водна ефективност. На срещата на БСК с МОСВ на 29 юли 2026 г. бе посочено, че недостигът на вода остава предизвикателство за отделни райони на страната, а загубите по водоснабдителните мрежи продължават да нарастват – макар че към момента няма населени места, снабдявани от големи язовири, поставени на воден режим. Бизнесът постави два въпроса, касаещи необходимостта от работни групи с бизнеса на етапа на изготвяне на подзаконовите актове и по-добра координация между МОСВ и другите институции, ангажирани с водната политика.

За българските ВиК оператори и общини приетата Водна стратегия на ЕС отключва нови възможности в рамките на оперативните програми (2021 - 2027 г.) – чрез прегледа на междинния етап ЕК позволи пренасочване на средства към водна устойчивост при до 100% безвъзмездна помощ и 30% авансово плащане за инвестиции във водна устойчивост, а към средата на 2026 г. в ЕС вече са пренасочени 3,1 млрд. евро по тази линия. Достъпни са и Програмата на ЕИБ за водите (над 15 млрд. евро за 2025 - 2027 г.) и новия консултативен механизъм на ЕИБ за устойчиво развитие на водите (SWAF).

Към тази регионална картина се добавят и три по-нови линии на финансиране с общ размер над 776 млн. евро. По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) първоначално бяха предвидени около 184 млн. евро за ВиК обекти и пречиствателни съоръжения в агломерации между 2000 и 10 000 еквивалент жители. Поради изоставане в изпълнението те бяха прехвърлени към Програма "Околна среда" (2021 - 2027 г.). Така към средата на 2025 г. бюджетът по Приоритетна ос 1 "Води" на новата ПОС 2021 - 2027 г.достигна 715 млн. евро за довършване на регионалните водни цикли, подпомагане на новоконсолидираните ВиК оператори и въвеждане на по-строги екологични стандарти.

Отделно държавното дружество Български ВиК Холдинг оперира с начален капитал от 1 млрд. лева (около 511 млн. евро) при учредяването му през 2020 г., използван за вътрешно кредитиране, безлихвени заеми на регионални оператори с влошено финансово състояние и пряко съфинансиране на обекти от национално значение.

Пълният текст на анализа на БСК можете да видите тук.

Ключови думи: БСК   водни ресурси   ЕК   ВиК   отпадъчни води   управление на ресурсите   ресурсна ефективност  

Област: ВиК